Антибиотиците, които днес лекуват успешно тежки бактериални инфекции, могат да се окажат неефективни утре. Това не е хипотетичен сценарий, а реален здравен проблем, който вече се наблюдава в България. Антимикробната резистентност (АМР) остава висока, а при някои опасни болнични бактерии делът на резистентните щамове достига тревожни стойности. Последиците могат да бъдат по-трудно лечение, по-дълъг болничен престой, по-високи разходи за здравеопазване и повишен риск за пациентите.
Проблемът и възможните решения бяха във фокуса на национален форум с международно участие на тема „Превенция и контрол на инфекциите и антимикробна резистентност в контекста на управлението на здравната система“, проведен в София. Събитието е организирано от Българската асоциация „Единно здраве“ с институционалната подкрепа на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
Според участниците борбата с антибиотичната резистентност изисква не само по-отговорно предписване на лекарства, но и промени в болничната практика, обучението на медицинските специалисти, диагностиката и контрола на инфекциите.
Сред най-тревожните показатели е резистентността на бактерията Klebsiella pneumoniae към карбапенемите – група антибиотици, използвани за лечение на тежки инфекции, включително когато други лекарства не действат.
