– “Камбаната" – новият филм, в който сте в главната роля, поставя фундаментални въпроси за вярата, смисъла на живота и спасението. Колко актуални са тези теми днес, г-н Донков?
– Без да си даваме сметка, имаме крещяща нужда от спасение. То не е свързано толкова с религия, колкото с правилния избор. Днес обаче хората, особено младите, често бъркат правилния избор с моментните ползи и изгоди, затова се губят по пътя. За мен романът и бъдещият филм са като пътеводна светлина за човек, който се е изгубил в нощта и търси вярната посока.
Ще ми е достатъчно зрителите да си тръгнат просълзени от благодарност, да се радват, че са живи, и да оценят възможността да избират свободно как да живеят.
– Режисьорът Мариан Вълев разказа, че идеята за филма всъщност тръгва именно от вас. Как се случи всичко?
– Срещнахме се по друг повод, аз му споделих замисъла и той прочете романа на Недялко Славов, след което беше абсолютно завладян от силата на текста.
– За вас тематиката не е нещо непознато, 3 години пресъздавате историята на театралната сцена. Колко различен ще бъде филмовият образ на героя ви Вено?
– Героят ми е близък ментално, като по своята същност той е по-скоро кино, а не толкова театрален образ. Не се превъплъщавам в някой друг, доколкото преминавам и през самия себе си, и през този епичен образ.
