На 26 октомври, Димитровден, православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Според народния календар този ден бележи края на есента и началото на зимата. И както гласи една стара поговорка: "Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима". В някои части на България денят е известен с името "разпус", тъй като на него всеки трябва да е дал, каквото е имал да дава, и да е взел, каквото има да взема.
Свети Димитър е роден през III век в град Солун, като по това време неговият баща управлява града. Той заема поста след смъртта му, провъзгласен от Максимиан Херкул за градоначалник, а жителите го приемат с голяма радост и почит. Тъй като Димитър открито проповядва и прославя християнството, си навлича гнева на император Галерий и бива хвърлен в тъмница. Той е убит с копие по време на молитва от войници, които нахлуват в килията му, още преди да бъде осъден. Тогава е провъзгласен за светец и мъченик на вярата, а за жителите на Солун той се превръща в покровител на града, както е и почитан от всички тях.
