В началото на 19 век преселници балканджии тръгват от планината към Лудогорието да търсят поминък. Сред тучните полета на Североизтока откриват живописен район, близък по природни дадености на родния Балкан. Битът, традициите, кухнята на тези хора са живи. Времето не успява да заличи балканджийския корен, благодарение на ревностни учители, общественици и читалищни деятели, запазили горящия пламък до днес.
Разхождаме се из китния етнографски комплекс към читалище “Самообразование 1894”. Есенната многоцветна мозайка край четирите възстановени възрожденски къщи е приказна. Периодично тук животът се връща 200 години назад с традиционни обичаи, фолклорна музика и апетитните, гозбички на нашите деди.
Огънят е запален, бобът къкри в голям бакърен казан, а в огромна медна тава се готви и вкусен кебап. А няколко от жените в селото са запретнали ръкави и месят хляба. "От моята баба се научих да меся, бях на 13 години. Уж на шега – така се получи най-хубавото тесто", споделя Мария Йорданова.
„Дотам и обратно”: Бъдни вечер в Лудогорието – постни капански вкусотии Мария е в Побит камък от 2019 година, когато купува малка къща в селото. При всяко събиране тя е част от гостоприемните домакини. "Харесва ми дървото и камъка. Моята къщичка е мъничка, но от дърво и камък", казва още тя. Кебапът е специалитетът в есенния празник на балканджийската кухня.
