От години на видеонаблюдението в България се гледа като на панацея. И въпреки че то не може да реши всички проблеми на сигурността и обществения ред, е безспорно, че може да помогне много. От поне две десетилетия и общини, и държава са похарчили стотици милиони за камери. Отделно от това у нас функционират и хиляди частни камери.
Днес в България работят основно три вида системи за видеонаблюдение. Първата и най-голяма вероятно е тази на общините. Това са различни мрежи, изградени независимо една от друга от местните власти. Тук вероятно става дума за над 10 хил. устройства в цялата страна. Точна бройка не може да бъде дадена, защото няма единен регистър, в който да се води такава статистика. Основната функция на общинските камери е наблюдение и охрана като в случай на престъпление или нарушение записите се предават на полицията.
На второ място са камерите по пътищата и магистралите. Те се оперират от агенцията "Пътна инфраструктура", която отговаря за състоянието на пътищата. Идеята на тези камери е да следят за трафика, както и за плащане на пътни такси. Освен това обаче тези устройства заснемат различни нарушения на правилата за движение по пътищата – например шофиране без предпазен колан, използване на телефон, превишаване на скоростта и други.
