Изхвърлянето на храна води не само до загуба на самите продукти и финансовите средства за тях. Този вид разхищение се отразява и в глобален аспект на водата, земята, енергията и труда, вложени в производството и доставката на тази храна. А ако хранителните отпадъци попаднат на депо, при разграждането им се отделя метан – мощен парников газ. Така загубата и разхищението на храна допринасят за около 8-10% от глобалните емисии на парникови газове или пет пъти повече от тези на авиационния сектор. Това пише в своя статия за Климатека Анита Асенова.
Загуба и разхищение на храна са две различни понятия. В първия случай става дума за храна, която се разваля или губи качеството си – например при нараняване, натъртване или увяхване. Всичко това се случва още преди да достигне до крайния потребител. Тези загуби най-често възникват по време на производството, съхраняването, преработката и дистрибуцията на храните по цялата верига на доставки. В много региони неефективните методи за прибиране на реколтата повреждат земеделската продукция още на полето. Недостатъчните или неподходящи складови съоръжения пък излагат зърното, плодовете и зеленчуците на високи температури, влага, вредители и плесени.
