Намираме се в последния четвърт час преди сключването на голяма регионална сделка или мащабен американски удар, който може да стигне дори до употреба на ядрено оръжие срещу Иран. И шансовете за война изглеждат по-големи от тези за сделката – Катар и Пакистан се опитват с дипломация да запълнят пропастта от 47 години вражда, в която всяка отстъпка се превръща в отрова, която никоя от двете страни не е готова да преглътне. И нито три дни, нито три години са достатъчни, за да се възстанови доверие, което никога не е съществувало.
Основното препятствие пред преговорите е, че Иран отказва да направи каквито и да било предварителни отстъпки в областта на ядрените оръжия, докато САЩ отказват да отменят санкциите, преди да се сдобият с исканите отстъпки. Това е уравнение, което нито принципът „стъпка за стъпка", нито поетапните и постепенни подходи могат да разрешат.
Техеран няма да рискува да заложи последния си коз – запасите от обогатен уран – в замяна на американски обещания за отмяна на санкции, които Вашингтон може да възстанови, когато пожелае.
Въпреки че катарският посредник предложи взаимни стъпки за изграждане на доверие в рамките на три дни, а Иран предложи да отвори протока Ормуз в рамките на два дни в замяна на вдигане на блокадата и санкциите и прекратяване на войната в Ливан, проблемът остава по-дълбок от подреждането на стъпките и сроковете за тяхното изпълнение.
