Когато парите не достигат, българите започват да ограничават разходите си за здравни и стоматологични услуги, а инвестициите в образованието на децата си запазват почти до последно. Най-трудно се разделят с недвижимата си собственост, в очакване на по-добри времена. Това обясни антропологът Харалан Александров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS.
Александров посочи, че при предишните периоди на обедняване в България хората са изграждали различни стратегии за справяне с финансовите затруднения. Когато доходите им намалеят, те започват да преценяват кои разходи могат да отпаднат или да бъдат отложени.
„Едно от нещата, които правят изследователите като мен, е да видят от какво първо се отказват хората, когато започват да обедняват. Дали спират да ходят на почивка, спират да излизат на заведения или се отказват от културен живот“, обясни той.
Антропологът припомни масовото обедняване през 90-те години и направи паралел с настоящите икономически и геополитически процеси. Според него има индикации за навлизане в нов период на обедняване.
