Дори и да е загубил някаква част от електората си /предвид подкрепата на „Възраждане" и сие/, този спад е повече от нормален предвид първите шест месеца на управлението, които, от една страна, бяха трудни, а от друга – там комуникационна стратегия не че не се изпълнява, а просто липсва.
Радев си е в пълна сила и жизнеспособност /дори вчера се усмихна, което е добре за неговия образ/. Стръмното слизане по улея на пързалката се отлага за неопределено време. Опонентите му са със зъби, но беззъби, което му помага.
Но идват изпитания и ако ги посрещне със същата пропагандна машина, не знам как смята да се справи.
Там са си нейните симпатизанти и членове. Дори не са помръднали.
Те хич, ама хич не се ядосват на хрумките на председателя си. Първо, защото са му свикнали, и второ, защото той чрез своите думи им дава някаква свобода. Дори голяма свобода. Той им казва как ще гласува той /не съм убедена, че точно така е направил/, но не иска от тях те да го направят. И те, облечени в тази свобода, си направиха каквото искат. Или накратко – споделено щастие.
Борисов доказа, че само силна дясна кандидатура /що е то, аз не знам/ може да се противопостави на Радев, но думите му останаха без последствие. Защо след това той направи това ново хвърляне в прегръдката на ПП-ДБ и изпитва ли поне грам отвращение, аз не мога да знам.
