– Имам! Имам и прякор. Към фамилията ми Москов бих добавил и тези на бабите и дядовците си – Сираков, Готовски и Каракунев.
– И такова имам. Местозачеването ми е неизвестно, а това започва да ме терзае.
– Страхотно, което ме изправя пред ежеминутен страх да не го изложа!
– Пред буря! А и тази на пресен вестник. В “Плод и зеленчук” ухае апетитно. Но и там, и в цветарските магазини си мирише на смърт. Все пак откъснатите цветя бавно умират, а зеленчуците биват поглъщани.
– Да се мотая, защото само тогава мога да мисля на воля. А при мен “мисля” е синоним на “измислям”. Много обичам да шофирам безцелно.
– На свестния човек. В личен план – тази на брата на дядо ми – Атанас Москов.
– Аз сам си казвам- на 132 делено на 2. Ако искам да впечатля някого, казвам – на 264 делено на 4. Мога да го докарам до уравнение.
– Господ ни е създал така, че да не можем сами да си избираме имената. И с името си, и с лицето си човек свиква. Иначе какво друго да прави!?
– Бих цитирал Жан Кокто, че цени повече приятелството от любовта. Но и двете се амортизират.
– Кое историческо лице ви е най-симпатично – българско и чуждестранно?
– Швейк от роман и една “Мисличка за летене” от куклен театър. А Сирано дьо Бержерак от драматичен. Духовно близък чувствам Йонич от едноименната повест на Чехов.
– От чуждите – А. П. Чехов, Стефан Цвайг, Ярослав Хашек, Платонов, Аксел Мунте. От нашите – Йордан Радичков.
