Разговорите с домашни любимци са широко разпространено явление. Макар някои хора да смятат подобно поведение за странно или дори за признак на незрялост, психологията предлага съвсем различно обяснение. Според испанското издание "El Español" разговорите с животните не са проява на инфантилност, а могат да се обяснят с феномена, известен като антропоморфизъм – склонността да приписваме човешки качества, емоции и намерения на животни и други нечовешки същества.
Изследователи от Университета в Грьонинген, Нидерландия, проучили възприятията на 527 собственици на кучета и котки за отношенията им с техните домашни любимци. Резултатите показали, че хората, които приписват човешки способности на животните си, са по-склонни да ги възприемат като пълноценни участници в социалния си живот – често като членове на семейството или близки приятели.
Тези стопани споделят, че получават по-силна емоционална подкрепа от домашните си любимци. Те също така са по-склонни да полагат усилия за поддържането на добри отношения с животните си или за възстановяването на близостта помежду им – например като им показват обич или се опитват да компенсират, ако неволно са ги наранили.
