Текат възторжени писания от кой ли не, че, виждаш ли, опозицията и съответният неин представител (няма да им правя чест да ги изреждам) са победили.
Всъщност победи едната от двете съществуващи, истински изградени и функциониращи клетки на гражданското общество в България. Едната е организацията на майките за прием в детските градини. Втората са майките (и роднините) на хората с увреждания.
Борбата на вторите е толкова продължителна, че Ана Бодакова, която днес възторжено съобщава, че са победили, просто не е била родена, когато тяхната битка е започнала.
Защото системата на социалните грижи беше подложена, както и всичко друго в страната, на тотално и безжалостно разграбване.
Помните ли, че шофьорите на кметовете най-често притежаваха по няколко договора за оказване на социални услуги, но обслужваните хора не знаеха това?
Помните ли, че дейността по подпомагане се беше превърнала във втора, трета и четвърта заплатка на близките на властта, а обслужваните баби и деца нямаха никаква представа за това?
Помните ли как тези жени в продължение на години, въоръжени единствено с инвалидните колички на децата си, стояха в Триъгълника на властта, а властта изобщо не ги чуваше?
Помните ли, че журналистите наминаваха за по един репортаж и после ги оставяха да мръзнат в ледения ноември на площада, отпивайки горещ чай, поднесен им от някой добър човек?
