Тръгвате с влак от Александруполис, за да стигнете до Букурещ, със скорост 160 км в час. Това би отнело между 4-5 часа, по-малко от времето от София до Варна. Друг маршрут – от Солун през Кулата до Видин и през Дунав мост 2, а след това към цяла Европа. Или пък още три моста на Дунав и скоростно преминаване на Стара планина с тунел – бързо и удобно.
Едва в последните години се забелязват усилия на някои държави да направят свързаността възможна.
Общият интерес, включително европейският, е да се осигурят жп линии, пътища и водни маршрути, които да са алтернатива на засегнатите от военните конфликти в Украйна и Иран. Защото, ако се осъществят плановете за Средния коридор – от Китай през Казахстан и България към Европа, и за транспортна ос от Близкия изток, Балканите рискуват да се превърнат в тясно място по тези маршрути.
Колкото и да сме недоволни от българските железници и ниските скорости по релсите, отвъд границите ни положението често е още по-лошо. Жп линията от Солун към Кулата все още не е електрифицирана и е на етап проучване. От Александруполис до българската граница при Свиленград няма движение на влакове. Връзката от България към Сърбия също е бавна, макар че двете държави работят по модернизацията на железниците си. Мостът при Видин води към неелектрифицирана линия, а при Русе също не могат да се движат електрически влакове.
