Шефът изпраща мейл, в който възлага нова задача на екипа и след час свиква съвещание да я обсъдите. Всички зарязвате текущата работа и оживено коментирате, че целта е абусрдна, няма да се получи, валят аргументи защо.
Но на съвещанието – пълно мълчание. Никой не възразява на шефа. Сякаш колегите ги е сполетяла колективна амнезия за всичко, което казаха само преди час. Премълчавате и вие, понеже сте отскоро в екипа.
Разделяте се с шефа и унили вкупом се захващате с абсурдната задача. Но не се сдържате и питате: "Ама защо мълчахме?!" Отговаря най-опитният колега: "Защото той е шефът, той носи отговорността".
Това е пример как действа един от фундаменталните принципи, които според социалния психолог проф. Робърт Чалдини контролират човешкото поведение, нарича се принцип на властта.
Във вашия екип властта е шефът. Той дава нареждания, у него са "и ножът, и хлябът" – наказанията и наградите. Трябва да му се подчинявате. А ако той има и авторитет (който невинаги върви с властта), сте още по-склонни да следвате дори абсурдни заповеди.
Въпросният принцип на властта, който хората свикват да направлява поведението им още от детството с родителите и учителите, обяснява защо големи групи извършват даже жестокости по заповед на някой вожд. Подчинението е по-лесно и може да осигурява предимства, поне до момента, в който се стигне до всеобщ провал.
