Вестникът на Любен Каравелов се превръща в трибуна на българската революционна емиграция. В издаването му дейно участва и Христо Ботев В Букурещ хартията излиза под името „Свобода“, а зад нея стои една от най-важните идеи на българското Възраждане – че политическата независимост трябва да бъде превърната от мечта в цел. На 7 ноември 1869 г. по стар стил Любен Каравелов издава първия брой на вестника, който скоро се превръща в трибуна на революционната българска емиграция.

Изданието е свързано с Българския революционен централен комитет и следи не само политическите събития, но и външната политика, просветата и културата. На страниците му се появяват кореспонденции, статии за положението на българите, литературни текстове и материали за обществения живот.

Вестникът, който събира Каравелов и Ботев Любен Каравелов е редакторът, около когото се организира работата по издаването. Христо Ботев също участва дейно в подготовката на вестника. Сътрудници са още Васил Левски, Стефан Стамболов, Димитър Ценович, Иван Кършовски и Иван Вазов.

Още в първия брой Каравелов формулира посоката на изданието:

„Целта на „Свобода“ е да защитава българските интереси и да показва на българския народ пътя, по който трябва да върви, за да достигне до своята политическа независимост.“