На днешния 26 октомври се навършват 841 години от въстанието на Асен и Петър, поставило началото на възстановяването на българската държавност след близо 170 години византийско владичество. Събитията от 1185 година бележат един от най-важните повратни моменти в средновековната ни история.
Въстанието не само отхвърля чуждата власт в значителна част от българските земи, но и поставя основите на държава, която през следващите десетилетия ще се превърне в една от водещите политически и военни сили на Балканите. За да разберем значението на делото на Асен и Петър, трябва да се върнем към 1018 година, когато след продължителни войни Византийската империя окончателно завладява Първото българско царство. Съпротивата на българите обаче не приключва с падането на държавата. През 1040 година избухва въстанието на Петър Делян, а през 1072 година следва това на Георги Войтех. И двата опита за възстановяване на независимостта завършват с неуспех.
Византийската власт съумява да запази контрола си, но не и да премахне предпоставките за нова съпротива. През втората половина на XII век положението в империята постепенно се влошава. Вътрешните борби, финансовите затруднения и военните конфликти отслабват централната власт. На престола през 1185 година застава Исак II Ангел, чието управление започва в обстановка на сериозна политическа нестабилност.
