На 26 октомври 1957 г. умира Никос Казандзакис.
На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия:
„Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“
Той е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит.
Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей, Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека.
През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един – единствен глас – печели я френският писател Албер Камю.
Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След Критското въстание семейството бяга в Пирея, където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на бежанец.
Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя.
