Роденият в Пловдив творец оставя след себе си илюстрации, карикатури, плакати, шрифтове и логото на БТА Една буква при Борис Ангелушев никога не е само буква. Тя може да бъде линия, знак, движение и част от цялостния ритъм на страницата. Именно с това разбиране роденият на 25 октомври 1902 г. в Пловдив художник променя българското книгооформление и оставя следа едновременно като график, илюстратор, карикатурист и плакатист.
Ангелушев учи приложна графика в Академията за изкуства в Берлин. В Германия започва да публикува политически рисунки и карикатури под псевдонима Бруно Фук. Работи за леви и опозиционни издания, а творбите му са насочени срещу военщината, расизма и възхода на фашизма.
През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев. Карикатурите му срещу нацистката политика го принуждават да напусне Германия през 1933 г. След престой в Чехословакия и Швейцария през 1935 г. той се връща в България.
Книгите, които поколения помнят В България Ангелушев работи върху книги, вестници и списания, като постепенно се превръща в една от най-влиятелните фигури в развитието на модерната графика. Илюстрира „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Приказки“ на Андерсен, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов и „Немили-недраги“ от Иван Вазов.
