По повод книгата "Анти Бай Ганьо. Книга за българите. Алеко Константинов. Лице и опако", (С., 2026 г.)
Всеки е свободен да изразява своя позиция, но в такива случаи е важно какви претенции има. Това ми първо изречение е породено от книгата "Анти Бай Ганьо. Книга за българите. Алеко Константинов. Лице и опако", (С., 2026 г.) чийто съставител е Петко Н. Колев. Все съм си представял, че комплексът ни "Бай Ганьо" може да се изроди, но в такава степен дори е неочаквано. Съставителят си служи с текстовете на известни български историци и културолози, обхванал е цялата българска история, даже е учудващо, че е пропуснал траките, дал е воля на чуждите пътешественици да ни възхваляват, посочил е в кои случая сме гениални. И всичко това, за да внуши колко е несъстоятелен Бай Ганьо за българската култура и същност. А в посвещението е отбелязал: "На нашите потомци – завещаваме оръжие за укрепване на българското достойнство". Очевидно тук се натъкваме на едно неразбиране за това как се проявява българската култура, тъй като реално съставителят иска да отстрани бай Ганьо като чуждо тяло и в тази връзка да внесе доста негативни оценки за автора. Безспорно Алеко Константинов е противоречива личност, в някаква степен подвластна на времето и на политическите борби, но като автор на хумористични фейлетони и в редица случаи сатирик, той е в правото да бъде едностранчив.





