Филмът на Тенгиз Абуладзе е показан в Москва през ноември 1986 г. и се превръща в един от символите на гласността В края на филма тишината в залата се оказва почти толкова силна, колкото и самата история. На 13 ноември 1986 г. в Централния дом на кинематографистите в Москва е показано „Покаяние“ на Тенгиз Абуладзе – лента, завършена още през 1984 г., но дотогава задържана от съветската цензура.
Премиерата се превръща в културно събитие, защото филмът говори чрез притча за диктатурата, политическите репресии и страха, който продължава да живее и след смъртта на диктатора. „Покаяние“ често е определян като първия голям филм от т.нар. „полка“, допуснат до публика след началото на политиката на гласност на Михаил Горбачов. По-точно е да се каже, че той е сред първите и най-силно въздействащи произведения, извадени от цензурата в този период.
Филмът, който чака три години Абуладзе снима „Покаяние“ като алегория, за да избегне директния сблъсък с официалната идеология. В центъра е Варлам Аравидзе – измислен управник, чието погребение не слага край на престъпленията му. Тялото му е изваждано от гроба от жена, която отказва да позволи на обществото да забрави какво е сторил.
