На 21 октомври се навършват 19 години от смъртта на режисьора, оставил над 130 спектакъла и 15 филма В театъра Вили Цанков търси не удобството, а сблъсъка. Повече от пет десетилетия той поставя над 130 спектакъла, режисира 15 филма и остава сред най-разпознаваемите имена на българската сцена и екран. Умира на 21 октомври 2007 г., но записаните му разговори продължават да разкриват режисьор, който не приема готовите отговори за изкуството.
Цанков е роден на 7 юни 1924 г. Завършва театрална режисура през 1952 г. в Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски, а по-късно специализира в Московския художествен театър. Работи в Шумен и Варна, а след това се присъединява към Бургаския драматичен театър. В киното дебютира с „Между релсите“, отличен с „Лъвът на Сан Марко“ във Венеция през 1964 г. Сред филмите му са още „Игрек 17“ и „Сватбите на Йоан Асен II“.
„Главното ми влечение винаги е била трагедията“
В интервю от 1995 г. режисьорът обяснява защо драматичните истории са по-близо до него от комедията:
„Главното ми влечение винаги е била трагедията.“
Той признава, че е поставял комедии, но ги определя като странична посока в творчеството си. В същия разговор Цанков говори и за интереса си към страданието, смъртта и човешките изпитания — теми, които според собствените му думи усеща по-силно.
