Френският режисьор пропускал училище заради киното, водел дневник на филмите и пазел почти всеки документ от живота си Когато през 1968 г. най-сетне открива биологичния си баща, Франсоа Трюфо стига до дома му, изчаква го и го вижда. Но не се представя. Вместо това прекарва вечерта в кино, където гледа „Златната треска“ на Чарли Чаплин. Случката звучи като сцена от негов филм, но е част от живота на режисьора, починал на 21 октомври 1984 г. на 52 години от мозъчен тумор.
Киното вместо училище, дома и почти всичко останало Трюфо е роден на 6 февруари 1932 г. в Париж и до десетгодишна възраст е отгледан основно от баба си. Когато остава без нея, заживява с майка си и доведения си баща. По-късно описва детството си не като история на физическо насилие, а като време, в което се е чувствал „нелюбим или просто пренебрегван“.
Отговорът му на тази самота е киното. Като ученик редовно пропуска занятия, за да гледа филми в малките парижки киносалони, включително на сутрешни прожекции. Някои заглавия гледа по 14 или 15 пъти. В дневник записва по три филма на ден и по три книги на седмица. По-късно самият той разказва, че първо е искал да бъде писател, после филмов критик, а накрая е решил да прави кино.
