На 24 октомври се навършват 97 години от рождението на автора, чието родно село днес лежи под водите на язовир „Огоста“. Пътят му минава през журналистиката, Сибир, театъра и едно необикновено разбиране за думите Родното село на Йордан Радичков вече не може да бъде посетено. Калиманица, в която писателят е роден на 24 октомври 1929 г., днес се намира под водите на язовир „Огоста“. Мястото обаче не изчезва от творчеството му – то се превръща в неговото малко отечество, населенo с хора, животни, странни случки и думи, които звучат едновременно смешно и тъжно.
Радичков завършва гимназия в Берковица през 1947 г. По-късно сам разказва с ирония за ученическите си години: „Имах предимно слаби оценки по български език и литература.“ Причината, по думите му, била, че не можел да пише съчинение по задължителната схема с увод, изложение и заключение. „Започвам, както ми харесва, и завършвам разказа, както ми харесва“, казва писателят.
Преди книгите идва журналистиката Професионалният му път започва не като утвърден автор, а като журналист. През 1951 г. Радичков става кореспондент във вестник „Народна младеж“, а между 1952 и 1954 г. работи като негов редактор. След това е редактор във „Вечерни новини“, а между 1960 и 1962 г. е свързан със сценарната работа в Българска кинематография. От 1962 до 1969 г. е редактор и член на редакционната колегия на „Литературен фронт“.
