От Търговската гимназия и ателието на Гео Мирчев до рисуването с лявата ръка – животът на художника минава през необичайни обрати Преди да стане автор на „Брезовски овчари“, „На нивата“ и „Нестинари“, Златю Бояджиев е ученик в Търговската гимназия в Пловдив. Баща му го изпраща там с надеждата да избере сигурна професия, но младият Златю е привлечен от рисуването. Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово, в бедно земеделско семейство, а по-късно превръща селския труд, хората и пейзажа на родния край в основни теми на своето изкуство.
Първата му „академия“ не е София, а художественият живот на Пловдив. Името му се появява върху графични рисунки още през 1926 г. По това време той работи в ателието по фирмопис на Гео Мирчев – място, където се срещат млади хора, привлечени от изкуството. Там се сближава с Васил Бараков и Давид Перец. Тримата по-късно получават прозвището Бараците, а приятелството им се превръща в един от важните кръгове в пловдивския художествен живот.
Пътуването, което променя живописта му Златю Бояджиев завършва Художествената академия в София през 1932 г. при професор Цено Тодоров, след което работи като учител в Пловдив. Съществен обрат в развитието му настъпва през 1939 г., когато специализира в Италия. Там се среща непосредствено с предренесансовото и ренесансовото изкуство.
