Има места, които не се нуждаят от точен адрес. Не защото са отбелязани на всяка карта, а защото отдавна са намерили своето място в паметта на хората. В София едно от тях се побира в четири думи: "Ще се чакаме на пилоните". Изречение, произнасяно толкова често, че никой вече не се замисля откъде е започнало всичко. Казвали са го влюбени, които не знаят как да започнат първия си разговор. Приятели, тръгнали към поредната вечер, която ще помнят с години. Родители, уговорили среща с децата си. Хора, които се връщат в София след дълго отсъствие и избират мястото, на което градът им изглежда най-познат.
И докато през десетилетията хората се променят, модата отминава, заведенията затварят, а поколенията намират нови начини да общуват, трите високи метални конструкции продължават да стоят на същото място. Те не знаят имената на хората, които са чакали под тях.
Малцина обаче знаят името на човека, участвал в създаването им. Той е архитект Станислав Константинов. И неговата история е доказателство, че понякога най-значимото, което един творец оставя след себе си, не е сграда, а място в живота на другите. Роден през 1944 г. в Самоков, Константинов принадлежи към поколението български архитекти, които са виждали столицата в няколко различни епохи.





