Години наред светът ни убеждаваше да обичаме телата си такива, каквито са. Днес обаче модните подиуми, социалните мрежи и новата мания по медикаментите за отслабване поставят един неудобен въпрос: върнахме ли се към диктатурата на слабостта?
Красотата няма размер. Поне така ни убеждаваха през последното десетилетие. Бодипозитивизмът се превърна в световно движение, което даде глас на милиони жени, уморени от невъзможните стандарти за съвършенство.
Модните списания започнаха да показват различни тела, големите марки включиха модели с разнообразни размери, а през 2016 година Ашли Греъм влезе в историята с корицата си за Sports Illustrated Swimsuit Issue.
Изглеждаше, че модната индустрия най-накрая е готова да приеме женската красота във всичките ѝ форми.
Днес все по-често виждаме завръщането на изключително слабите силуети. На модните подиуми отново доминират модели с минимални размери, а социалните мрежи превръщат драстичните трансформации във вирусно съдържание.
Паралелно с това светът навлезе в ерата на GLP-1 медикаментите, част от които се използват за лечение на диабет тип 2 и затлъстяване.
Препарати със съставки като семаглутид промениха разговора за отслабването. За хората с медицински показания те могат да бъдат важна част от лечението, но употребата им единствено в преследване на моден идеал повдига сериозни въпроси.
