Константин Атанасов е един от мъжете, които още в първите минути след тежката верижна катастрофа на АМ „Тракия“ излизат на пътя с фенер в ръка, за да спират идващите превозни средства.
Близо 30 години той е професионален шофьор и ежедневно изминава по 500 километра в различни посоки. Във фаталния вторник пътува от Бургас към Казанлък.
„Видимостта беше около 100-ина метра и точно на Шумен – Ямбол, като отсечено с нож беше, стана доста плътна мъглата. Карах на темпомат и намалих. Стори ми се недостатъчно намаляването. Втори път намалих до около 75 км/ч и видях хора да махат точно след моста. Отбих в аварийната лента и веднага излязох от буса. Дори не го изгасих – ръчна, аварийни. И започнах и аз да махам. Линейките се чуваха отвсякъде, по-бързо не можеха да дойдат според мен“, разказва Константин Атанасов.
С включени фенери на телефоните той и още трима тръгват срещу движението, за да спират идващите превозни средства и да предотвратят още по-голяма трагедия.
„Идваха като бомби – и камиони, и коли със страшна скорост. Камионите караха с 90 км/ч, а пък колите – със 140 км/ч. Нямаше никакво притеснение за това, че има гъста мъгла. Хората си караха или-или“, разказва Атанасов.
По думите му колоната се увеличавала постоянно, а хората, които предупреждавали шофьорите, гледали да има около 200 метра дистанция, за да могат превозните средства да спрат.
