1. През целия си живот Георги Парцалев не обръща внимание на клюките и злословията по негов адрес. Или се отнася иронично и с насмешка към тях. Не влиза в никакви “групировки” в трупата на Сатирата и артистичното съсловие.
Но като човек с феноменална памет помни кой какво е говорил за него. В началото на кариерата му колега от театъра ехидно подхвърля, че Пацо е дошъл от самодейността. Един вид – второ качество актьор. Сигурно го е заболяло от тези думи, но публично не реагира на тях.
Но и не ги забравя. След години използва някакъв повод да каже: “Нали аз съм от самодейността?! Ама къде съм сега, а къде е този, който ми се подиграваше, че съм бил самодеец…”
2. Първата силна атака на болестта е през 1987 г. След края на постановката “Енергични хора” по Василий Шукшин на Парцалев му прилошава и е закаран в Правителствена болница “Лозенец”. Лежи там около 2 месеца и след това ходи редовно на преглед.
На 29 август 1989 г. Парцалев вика по телефона приятеля си Илия Ангелов-Магистър Илма. Моли го да го повози из София с колата си.
Минават покрай Ректората, после по “Патриарх Евтимий” стигат до Руски паметник. Парцалев настоява да го обиколят два пъти.
Тръгват към НДК. Тук спират и изпушват по една цигара. В “Шератон” изпиват по едно уиски в дневния бар.
Там музикантът на пианото сякаш по поръчка изпълнява “Странници в нощта” на Франк Синатра.
