През пролетта на 1989 г. група момчета от София се готвят за републиканско първенство по скейтборд. Някои карат дъски, сглобявани от шперплат и смоли, други разчитат на части от чужбина, а професионалните колелца понякога струват повече от семейния порцелан.
Но въпреки оскъдната екипировка тези младежи имат нещо, което днес изглежда почти невероятно – организирана състезателна верига, подкрепа от младежките институции и възможност да мерят сили със състезатели от Европа.Тридесет и седем години по-късно скейтбордът отново е в центъра на общественото внимание.
които Столичната община предлага да отдели за международни домакинства. На 5 ноември 2026 г. само един глас не достига на проекта да бъде одобрен. Последвалият скандал разделя политици, федерации и спортисти. Едни говорят за пропусната историческа възможност, други – за неоправдан разход в държава, която все още няма достатъчно съвременни съоръжения.
За да разберем как се стигна дотук, трябва да се върнем много преди първите олимпийски квалификации. Още през 1982 г. издателство "Техника" публикува 97-страничната книга "Уиндсърф и скейтборд" на Мартин Тимчев и Николай Цонев. Това е едно от ранните документални свидетелства, че новото занимание вече е познато в България. На улицата обаче скейтбордът продължава да бъде екзотика. Един от хората, които помнят онова време, е Досю Амуджев.





