Първо, искам да благодаря на всички и на всеки един от вас, които ми писаха на лични съобщения и подкрепиха нашето семейство! Извинявам се, ако не съм успяла да отговоря на всички. Съобщенията са над 1500, а имам още около 200 непрочетени.
Второ, благодаря за споделянията! Дори не съм се надявала на толкова много съпричастност и разбиране!
Благодаря и на всички медии и телевизии за отделеното време и внимание!
Никога не съм вярвала, че този из*к ще бъде открит и арестуван.
Повечето въпроси бяха свързани с финансова помощ. Благодаря ви от сърце, но нямаме нужда от такава.
Ако имаме нужда от помощ, ще ви помоля. Все още не знам как и къде ще погребем нашето момиче.
Никога не съм искала да бъда популярна. Профилите ми във Facebook и Instagram все още са затворени. Не съм сигурна дали съм готова да ги отворя отново.
Живеехме нашия си, сравнително спокоен живот. И въпреки всички трудности, всичко беше наред. Но животът реши друго.
Ще бъда честна – ужасно съм. Боли. Много боли. Периодично ме връхлита вълна от страх, гняв, ярост и безсилие.
