Нормативният акт урежда заселването на бежанците след войните и предвижда земя, строителни материали, безлихвени заеми и безплатен транспорт След края на Първата световна война България е изправена пред мащабна бежанска криза. На 13 ноември 1920 г. 19-ото Обикновено народно събрание приема Закон за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им – опит държавата да даде правна и икономическа рамка на настаняването на хората, пристигнали в страната след войните.
Законът е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 214 от 21 декември 1920 г. Според данни, цитирани от Българската телеграфна агенция, извън пределите на България остават около 1 339 000 българи при население на страната от приблизително 4 500 000 души. Това се равнява на 29,7 процента от българското население и общности извън териториалните граници на царството.
До 120 декара земя според района Основната мярка в закона е предоставянето на земя. В зависимост от икономическото и семейното положение на бежанеца държавата може да даде ниви, градини, лозя и ливади до 50 декара в полските райони, 80 декара в полупланинските и 120 декара в планинските.
„До 50 декара в полските, до 80 декара в полупланинските и до 120 декара в планинските места“.
