Новата конституция от 1917 г. поставя основите на аграрни и социални реформи На 20 ноември 1910 г. Мексико влиза в период на въстания, преврати и граждански войни, който променя политическия и обществения живот на страната. Началото е поставено от Франсиско Мадеро, който призовава към въоръжена съпротива срещу режима на Порфирио Диас, управлявал страната в продължение на десетилетия.

Мадеро публикува на 5 октомври 1910 г. Плана от Сан Луис Потоси. В него той обявява изборите за недействителни, провъзгласява се за временен президент и определя 20 ноември като ден за въстание. Краткият лозунг на движението е „Ефективно избирателно право, без преизбиране“.

Краят на режима на Диас Порфирио Диас се утвърждава като водеща фигура в мексиканската политика от 1876 г., макар че между 1880 и 1884 г. президентският пост е заеман от Мануел Гонсалес. При режима, известен като Порфириат, страната развива железопътната си мрежа и привлича чуждестранен капитал, но земята и богатството се концентрират в ръцете на тесен кръг заможни собственици и компании.

Военните действия принуждават Диас да подаде оставка на 25 май 1911 г. Той напуска Мексико и умира в изгнание в Париж през 1915 г. Мадеро печели президентските избори и встъпва в длъжност на 6 ноември 1911 г., но не успява да удовлетвори едновременно исканията на либералите, селските движения и стария военен апарат.