Нобеловият лауреат променя представите за строежа на материята и поставя основите на ядрената физика Когато Ханс Гайгер и Ърнест Марсдън насочват алфа-частици към тънко златно фолио, очакването е почти всички да преминат направо. Повечето наистина го правят. Но малка част се отклонява рязко, а някои частици се връщат назад. Резултатът преобръща представите за атома и превръща Ърнест Ръдърфорд в един от най-важните учени на XX век.
Той умира на 19 октомври 1937 г. в Кеймбридж, на 66 години. Прахът му е положен в Уестминстърското абатство, близо до гробовете на Исак Нютон и лорд Келвин.
От новозеландската ферма до Кеймбридж Ръдърфорд е роден на 30 август 1871 г. в Спринг Гроув, днешен Брайтуотър, в Нова Зеландия. Той е четвъртото от 12 деца в семейство, в което бащата работи като колар и фермер, а майката е била учителка. Като дете Ърнест помага във фермата, но получава добро образование и печели стипендия за Университета на Нова Зеландия.
През 1894 г. заминава за Англия със стипендия за изследователска работа в Кавендишката лаборатория в Кеймбридж. Там работи под ръководството на Джоузеф Джон Томсън, който няколко години по-късно ще бъде удостоен с Нобелова награда за откриването на електрона. Ръдърфорд бързо се утвърждава с експериментите си върху радиоактивността.
