Той обича природата и е способен да се постави на мястото на съществата, с които споделяме света…
Норвежкият режисьор, оператор и фотограф Асгеир Хелгестад не просто наблюдава дивия свят, а успява да е истински отворен към него и да го приема безусловно. Той чувства дивите животни, преживява съдбите им, привързва се към тях и носи историите им в сърцето си. Дотолкова, че дори след години работа върху един филм, очите му все още се насълзяват, когато гледа кадри с любимата си мечка Фрост.
Полярният бозайник не е величествен символ на Арктика, а майка, която се грижи за малките си. Елените не са част от пейзажа около дома му, а живи същества, чието изчезване го боли. Дори пчелите в кошера му са цяла малка вселена, чието съвършено сътрудничество го изпълва с любопитство и възхищение… Може би, тъкмо в това се крие неговата необикновеност и филмите му носят толкова силно човешко послание…
А зад камерата стои не просто талантлив разказвач, а хуманист от най-висока проба, с огромна емпатия, деликатност и неподправена обич към всички форми на живеенето.
