От случайно огънатия инструмент до президентската кампания с „Salt Peanuts“ – животът на Дизи Гилеспи е пълен с истории, които звучат като джазова импровизация На сцената Дизи Гилеспи изглеждал така, сякаш музиката го е ударила с ток: бузите му се издували, тялото му подскачало в ритъма, а тромпетът сочел към тавана. Зад комичната физиономия обаче стоял един от най-големите технически умове в джаза. Джон Бъркс „Дизи“ Гилеспи е роден на 21 октомври 1917 г. в Чероy, Южна Каролина, и умира на 6 януари 1993 г. на 75 години.
Той расте в музикално семейство. Баща му Джеймс ръководи любителски оркестър и у дома има инструменти, които момчето може да опитва още от малко. Когато баща му умира, Дизи е едва на 10 години. Четири години по-късно започва да свири на тромпет, след кратък опит с тромбона. Учи в института „Лоринбърг“ в Северна Каролина, но професионалният му път бързо го отвежда към оркестрите на Франки Феърфакс, Ърл Хайнс, Били Екстайн и Каб Калоуей.
Прякорът, който остава завинаги Името „Дизи“ не е избрано заради стила му на свирене. То се появява заради шегите и необичайните му номера в оркестъра на Франки Феърфакс. Прякорът обаче се оказва точен и в друг смисъл – Гилеспи създава музика, която за слушателите от 40-те години звучи бързо, рязко и почти замайващо.
