Авторът на „Веселата вдовица“ започва като военен капелмайстор, а последните му години са белязани от сложни отношения с нацисткия режим В една вила край река Траун, далеч от шумната виенска сцена, Франц Лехар прекарва почти всяко лято от 1912 г. до смъртта си. Именно там композиторът, роден в Комаром през 1870 г., обичал да работи и повтарял: „В Ишъл винаги имам най-добрите идеи“.
Лехар умира на 24 октомври 1948 г. в Бад Ишъл, Австрия, на 78 години. Две десетилетия по-рано името му вече е обиколило света благодарение на „Веселата вдовица“ – оперетата, която превръща валса и мелодичната лекота в международен театрален феномен.
От военния оркестър до виенската сцена Музиката е част от живота му още от детството. Баща му Франц Лехар-старши е военен капелмайстор в австро-унгарската армия и композитор на маршове и танцова музика. Младият Лехар учи цигулка, теория и композиция в Пражката консерватория. Там получава насърчение от Антонин Дворжак да се насочи към композицията, а не да остане само изпълнител.
Първите му професионални години минават като цигулар и военен диригент. Тази работа го отвежда през различни части на Австро-Унгария и му дава непосредствено усещане за музикалните традиции на Централна и Източна Европа. Първата му опера е „Кукушка“, поставена през 1896 г. и по-късно преработена като „Татяна“.
