Руският селекционер започва с малък двор, железопътна работа и почти никакви средства, а оставя над 300 сорта растения В началото имало малък двор, няколко плодни растения и човек, който през деня работел на железницата, а вечер се връщал към своята градина. Иван Мичурин започва селекционните си опити през 1875 г. в нает имот от около 600 квадратни метра край Козлов – днешния Мичуринск. Той няма висше образование и не завършва гимназия, но превръща самообучението и практическите опити в професия за цял живот.
Мичурин работи като чиновник, касиер, техник и часовникар, за да издържа семейството си и да купува семена, инструменти и растения. През 1888 г. придобива 13 хектара земя край града. След покупката на семейството му остават едва 7 рубли, а през първите два сезона то живее в шалаш на новия терен. Към 1893 г. там вече има хиляди хибридни фиданки на круши, ябълки и череши.
От южни плодове към зимоустойчиви сортове Най-важният му извод идва след години неуспешни опити с пренасяне и присаждане на готови южни растения. Вместо просто да аклиматизира сортове, Мичурин започва да ги кръстосва с местни и по-издръжливи форми. Така търси растения, които не само да оцелеят в по-студен климат, но и да дават плод.
