Спокойният разговор, ограничаването на тревожните кадри и усещането за сигурност помагат на децата да осмислят преживяното След инцидент, природно бедствие, конфликт или друга тежка новина децата могат да станат по-тревожни, несигурни и страхливи. За тях реакцията на възрастните често е ориентир как да разберат случилото се. Затова разговорът трябва да бъде спокоен, ясен и съобразен с възрастта им.
Американската академия по педиатрия препоръчва родителите първо да попитат какво вече е чуло или разбрало детето. Така се вижда дали то разполага с точна информация или е изградило представата си от откъслечни разговори, социални мрежи и телевизионни кадри. Подходяща формулировка е: „Нормално е това да те тревожи. Ние сме тук, за да се подкрепяме.“
Фактите трябва да са кратки и разбираеми На малките деца не са нужни подробности, които могат допълнително да ги уплашат. Важно е да получат основната информация с думи, които разбират, както и уверение, че близките им са в безопасност. Ако задават един и същи въпрос многократно, това не бива да се приема като инат. Повторението често е начин да потърсят предвидимост и сигурност.
