Когато вятърът нахлувал през недовършените етажи на необичайното имение край Босфора, от сградата се разнасял зловещ вой. Съседите започнали да шепнат за духове, за загадъчна красавица и за тайни, които богат османски паша искал да скрие от света. Повече от век по-късно червената кула продължава да се извисява над водите на Истанбул. Само че днес зад нейните прозорци вместо призраци се появяват образи, родени от изкуствен интелект. Историята на „Перили кьошк“, прочутата Къща на духовете, е по-странна от много измислени легенди.
На европейския бряг на Босфора, в квартал Румелихисар, се издига постройка, която трудно може да бъде сбъркана с друга. Червени тухли, каменни детайли, високи прозорци, тераси и тясна кула с островръх покрив я отличават сред крайбрежните къщи. Недалеч е мостът „Фатих Султан Мехмед“, а от горните етажи се разкриват гледки по протежение на прочутия проток.
Истинското име на сградата е имението на Юсуф Зия паша. В началото на XX век той е свързан с двора на Абас Хилми II, последния хедив, или управител на Египет под османска власт. Пашата разполага със средства и влияние и решава да построи дом, който да отговаря на положението му. Замисълът е повече от обикновена лятна резиденция. Имението трябва да се превърне в забележителност, която да прави впечатление дори на преминаващите по Босфора кораби.
