Под привидно обикновения пейзаж на село Юнаците край Пазарджик се крие един от най-големите исторически козове на България – най-старото непрекъснато обитавано село в Европа. Докато в Египет още не са си и помисляли да редят каменни блокове за пирамиди, а в Западна Европа хората са се чудели как да опитомят първата дива коза, тук, край река Тополница, вече е кипял организиран градски живот – с улици, двуетажни къщи, крепостни стени и злато.
Всичко започва в края на XIX век, когато местните хора наричали един висок хълм край селото „Плоската могила“. Първите разкопки започват още през 1939 г., водени от Васил Миков, а по-късно се включват и руски и гръцки археолози. Когато започват да копаят надолу, учените буквално се хващат за главата – могилата не е просто хълм, а гигантска „торта“ от цивилизации, натрупана в продължение на хилядолетия.
Когато една праисторическа къща от дърво и глина изгори или се срути, древните жители не разчиствали терена с багери – просто подравнявали отломките и строели новата къща отгоре. Така селището растяло на височина, слой след слой.
В основата лежат останки от ранния халколит (каменно-медната епоха) – около 5000 г. пр.н.е. Над тях се редуват селища от бронзовата и желязната епоха. Следват тракийски селища, римска пътна станция, византийска крепост и средновековно българско селище, което постепенно се прелива в днешното село Юнаците.





