Веселка Кунчева вае поредната театрална приказка. Този път от песните на P.I.F. И ако трябва да се опитаме да определим какво точно представлява „НевиДимо дете“, вероятно ще се окажем в ситуацията на човек, който се опитва да опише сън, без да изгуби магията му. Защото история в традиционния смисъл всъщност няма. Има преживяване на историите – родени от песните, от самотата, от любовта и от самото преживяване на живота.
Луна, земя, брегове, любов, небе, дъжд и много поетика. Един подчертано романтичен, женски прочит, който в първите си минути прави лек завой встрани с микрофонните изяви, но бързо намира истинската си посока. Хем мюзикъл, хем не. Но в никакъв случай концерт. По пътя се прокрадват и няколко театрални писъка, за да напомнят, че тук красотата не е самоцел и че под нейната повърхност има нещо, което боли…
Още в началото, спектакълът изгражда своя свят от привидно несъвместими сценични езици. Цирк, клоун, пантомима, куклен театър, балет. Прелюдия към музиката на P.I.F., в която някой плаче, някой обича, някой търси отговор на въпроса защо. А над всичко това стои онова просто, но безкрайно сложно признание: „Обичам те“.
