Древните римлянки създавали толкова сложни и високи прически, че поколения историци не можели да си обяснят как косите им изобщо се задържали на място. Учените предполагали, че за целта били необходими перуки и изкуствени кичури. Но една американска фризьорка, която нямала никакво образование по археология, успяла да предложи съвсем различно обяснение. Тайната се криела в една латинска дума, тълкувана погрешно в продължение на десетилетия, разказва американското издание „Ъпуърди“.
Историята започва през 2001 г., когато Джанет Стивънс, професионална фризьорка от Балтимор, посещава музея за изкуство „Уолтърс“. Там вниманието й е привлечено от мраморен бюст на римската императрица Юлия Домна, живяла преди близо две хилядолетия.
За разлика от повечето музейни експонати статуята била поставена така, че можела да се разгледа от всички страни. Стивънс обиколила бюста и забелязала нещо, което историците дотогава не били обяснили убедително. Прическата на императрицата изглеждала невероятно сложна, но отзад не се виждали обичайните средства, които биха могли да я закрепят.
Фризьорката веднага се заинтересувала как е създадена тази конструкция от плитки и кичури. Първоначално дори помислила, че подобна прическа би изглеждала чудесно на съвременна булка.
