Езерото Байкал, което съхранява около една пета от незамръзналите повърхностни запаси от сладка вода на планетата, показва признаци на хидрологично възстановяване след десетилетия на засушаване, съобщава „Щандарт“, позовавайки се на резултатите от проучване, публикувано в специализирано издание.
От 2017 г. насам притокът на вода към езерото е нараснал значително, като учените допускат, че промени в атмосферната циркулация, свързани с климатичните процеси в Арктика, може да са допринесли за тази тенденция.
Байкал се намира в Източен Сибир и е най-дълбокото и най-старото езеро на планетата. Възрастта му се оценява на около 25 милиона години, максималната му дълбочина достига 1642 метра, а водният му обем е приблизително 23 600 кубични километра.
Езерото е известно с изключителната си прозрачност и богато биологично разнообразие, формирано в продължение на милиони години в относителна изолация. Заради природното си богатство Байкал и околните планински и горски територии са включени в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО през 1996 г.
Изследователски екип от китайския университет Юнан е възстановил промените във водния баланс на езерото за период от 343 години, като е анализирал годишните кръгове на дървета, растящи по бреговете и в района на вливащите се реки.





