Спорна теория твърди, че част от блоковете в Голямата пирамида са били излети на място от варовикова смес. Повечето египтолози обаче не приемат това обяснение Представата за строежа на Голямата пирамида в Гиза обикновено включва огромни каменни блокове, кариери, рампи и сложна система за придвижване. Според спорна теория обаче част от блоковете не са били пренасяни като готови късове, а са били изработвани на самото място чрез изливане на смес, наподобяваща бетон.
Голямата пирамида е построена като гробница на фараона Хуфу, познат и като Хеопс, през XXVII век пр.н.е. Именно мащабът на строежа поддържа интереса към въпроса как древните египтяни са успели да обработят, придвижат и поставят огромния брой каменни блокове.
Теорията за варовиковия „бетон“
Първият подробен вариант на тази хипотеза е предложен през 70-те години на XX век от френския химик Жозеф Давидовиц. Според него древните строители са използвали смес от прахообразен варовик, диатомит, глина, натриев карбонат и вар. Материалът бил поставян в дървени кофражи, разположени на необходимата височина, където се втвърдявал.
Идеята се основава на анализи на проби от пирамидата. При последващи изследвания други учени не откриват достатъчно убедителни данни, че те са останки от изкуствено приготвена смес. Според тях фрагментите могат да бъдат части от естествен камък или строителен разтвор.
