Когато Греъм Уилсън намира малката Хариет през април, тя е мръсна, измършавяла и толкова слаба, че едва ли би оцеляла сама. Няколко месеца по-късно язовката вече е здрава, жизнена и силно привързана към човека, който я е спасил. Но точно когато най-тежкото изглежда зад гърба им, двамата са изправени пред ново изпитание – шотландските власти отказват на Уилсън разрешение да я задържи.
Историята, разказана от Би Би Си и списание „Пийпъл“, предизвика вълна от съчувствие и повдигна труден въпрос: какво се случва с диво животно, което е свикнало с хората толкова силно, че вече не умее да живее като останалите представители на своя вид?
Греъм Уилсън живее в шотландското село Денхолм, недалеч от границата с Англия. Той е еколог с дългогодишен опит в опазването на дивата природа и ръководи собствена служба за спасяване и рехабилитация на животни – GW Ecology.
През април получава сигнал за малка язовка, намерена в корито за вода на добитък, на около 100 метра от леговището ѝ.
Животинчето е само на няколко месеца, силно недохранено и покрито с мръсотия.
Уилсън го прибира, почиства го и започва да го храни. Първоначално се стреми да ограничи контакта с него, за да не привикне към човешко присъствие. Целта при спасяването на диви животни обикновено е те да се възстановят и да бъдат върнати в естествената си среда.
Когато ѝ предлага шише с мляко, тя веднага разбира какво трябва да направи.
