Бившият южноафрикански държавен президент управлява в годините на най-тежката международна изолация и вътрешни сблъсъци. Отказът му да се изправи пред Комисията за истина и помирение допълнително определя историческата му оценка На 31 октомври 2006 г. в дома си край Уайлдърнес умира Питър Вилем Бота – човекът, който ръководи Южна Африка в един от най-напрегнатите периоди от историята на апартейда. Той е на 90 години. Десетилетия по-късно името му остава свързано не с прехода към демокрация, а с опита на стария режим да оцелее чрез ограничени реформи и силови мерки.
Бота е министър-председател от 1978 до 1984 г., а след това става първият изпълнителен държавен президент на страната и остава на поста до 1989 г. Той наследява система, изградена върху расово разделение, в която чернокожото мнозинство е лишено от политически права. Бота не създава апартейда, но го ръководи в момент, когато вътрешната съпротива, международните санкции и икономическият натиск вече правят стария модел все по-труден за поддържане.
