От зеленото сирене в Черни Вит до смилянския фасул и родопския пататник – местни производители и семейства съхраняват кулинарно наследство, предавано през поколенията.
Българската кухня пази много повече от познати рецепти. Зад вкуса на домашната лютеница, градинските домати и отлежалото сирене стоят знания за природата, сезоните и умения, предавани от поколение на поколение.
В някои села тези традиции продължават да се развиват, докато други продукти са на ръба на изчезването. Ето шест места, които разкриват по-малко познатото богатство на българската трапеза.
1. Черни Вит – зеленото сирене, спасено от забравата В Тетевенския Балкан се произвежда рядък специалитет – зеленото сирене от Черни Вит. В миналото местните овцевъди съхранявали бялото саламурено сирене в дървени качета. При определени условия на влажност и температура върху него се развивала естествена синьо-зелена плесен, която придавала характерен аромат и вкус.
Когато дървените съдове били заменени с пластмасови, традиционният процес се нарушил и през последните десетилетия на XX век сиренето почти изчезнало.
