Историите за филмовите развлечения на Хитлер в последните дни на Третия райх са смес от реални факти, спомени и по-късни легенди Когато ходът на Втората световна война необратимо се обръща срещу Германия, а неизбежното възмездие започва да чука на вратата, в Третия райх настъпва период на масов ескапизъм. Вместо да се изправят пред катастрофата, нацистките лидери и пропагандната машина на Йозеф Гьобелс превръщат киното в основно убежище от действителността.
Рекордни посещения под звуците на сирените През 1943 и 1944 година, когато войната вече е донесла тежки загуби на Източния фронт, а германските градове са подложени на денонощни бомбардировки, киноиндустрията в страната отчита парадоксален бум. Продадените билети надхвърлят един милиард годишно. За обикновените германци киносалонът остава единственото място, където за два часа могат да забравят за купоните за храна, разрушенията и страха от смъртта.
Стратегията на Гьобелс: Повече смях, по-малко реалност Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс бързо осъзнава, че тежките политически и военни филми вече не действат мотивиращо, а само напомнят на хората за безизходицата. По негово нареждане държавните студиа (UFA) рязко сменят курса. На екран започват да излизат предимно пищни цветни мюзикъли, леки комедии и романтични мелодрами.
