Когато говорим за Априлското въстание, има един образ, който почти винаги се появява пред очите ни – дървеното черешово топче. То отдавна е много повече от примитивно оръдие. Превърнало се е в символ на българската съпротива, на отчаяната смелост и на готовността да се изправиш срещу многократно по-силен противник, дори когато знаеш, че оръжието ти може да издържи само един изстрел.
Но историята на черешовото топче крие изненади. Оказва се, че не всички дървени оръдия на въстаниците са били направени от черешово дърво. А зад един от най-известните герои в „Под игото“ – Боримечката, стои реален човек, участвал в самите събития.
Тези малко познати подробности разказва д-р Димитър Василев, ръководител на отдел „История на България през Възраждането (XVIII–XIX в.)“ в Националния исторически музей в специално интервю за подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България".
Дървеното оръдие се е превърнало в емблема на Априлското въстание още непосредствено след Освобождението. Особено силен става символът при големите чествания на 25-годишнината от въстанието през 1901 г.
Самото название обаче малко подвежда. „Не знаем или по-малко знаем, е че всъщност не са изработвани само черешови топчета“, разказва д-р Василев.
