– Ваня, съвсем скоро ще сюрпризирате приятелите на изкуството с „Коя беше ти“ – вашия първи авторски спектакъл. Какво да очаква публиката на 18 ноември?
– Публиката може да очаква един честен разказ за провалите, недоверието, семейството, обществото, любовта. Ще има и смях, и тъга. Както и стабилна доза самоирония. А аз очаквам от хората в публиката да се припознаят в тези истории, да си тръгнат, заредени с оптимизъм и открили съмишленик в мое лице.
– Това е биографичен разказ за битки, провали и победи – кога и как се осмелихте да покажете своята по-лична страна?
– Във всичко, което съм правила, съм показвала личното. Няма да е нещо неочаквано от мен. Този спектакъл се подготвя от две години. Да кажем, че повече не ми се пишат книги и това сега е нещо като нова книга, но на живо. Вече ми се иска да срещам очите на хората, защото зад клавиатурите се крихме твърде дълго. Да си кажем едни неща, да се замислим за онова, което ни направи толкова кръвожадни в социалните мрежи, да си разчовъркаме главите и да се опитаме да станем малко по-добри и човечни.
– Миналото е само отправна точка в „Коя беше ти”. Вълнува ме много повече настоящето. За него ще говорим. За етикетите, залепени на челото, от които няма измъкване. За бързото съдене. За отчайващата липса на състрадателност. За липсата на въображение и чувство за хумор. За будните хора, които вече са малцинство.
